Шанс се дава винаги, когато се поиска, защото безгрешни хора НЯМА, ИМА само хора ОСЪЗНАЛИ грешките си!

Безвремието е мое....

Усмивката ми е излишна. За кого да разливам устни в нещо толкова велико? За кого да отронвам смеха си? Вече няма какво да блести в очите ми. Малката мъждукаща свещ, успяла да надвие времето и да съхрани своята сила, угасна. Сълзите ми бяха толкова тежки и изпълнени с болка, че заличиха пламъчето, задушавайки го в разширените ми зеници.

За какво да се събуждам и тази сутрин?За болката и всичко непредсказуемо, което ме очаква или за невъзможните ми копнежи? Нежността ми е ненужна. Заключих я в себе си и ревностно ще я пазя - тя не е достъпна, както преди. Мога ли отново да бъда мила, нежна, чувствителна?Не!

Надменен поглед, празни студенокафяви очи, вдигната глава, а насъбраната болка изливам извън себе си, разчупвайки собствените си задръжки. И нямам очи, за да видя непристойното си поведение, а и не искам. Гримът изкусно скрива детински чистото излъчване. Превръщам се в изкушение - горчиво от своята сладост. Красива фасада - нищо повече. Дрехите, откриващи възможно повече плът, среднощните купони, на които не спирам да танцувам.

Тъпча всеки, опитващ се да прекрачи границата, но не с тънките си токчета, а с поведение, което трудно някой би могъл да наподоби. И все пак чувствам ли? Не! Претопих болката с още по-силна, за да не остане нищо в душата ми. Все още ли обичам този, който преди време ме нарани в отговор на моята искренност, доброта, нежност и любов? На този въпрос отговарят очите ми. Аз отново съм на дансинга, отново звучи "нашата песен". Очите ми са море, в което наранени вълни бягат, една подир друга, към брега. Сълзите се спускат по старателно гримираното ми лице. Моето ангелче го няма, в душата му цари мир, спокойствие и любов, а в моята - болка, празнота, обида ,хаос. Някога и аз бях ангел, но сега захвърлих крилете и ореола си. Заличавам болката си с още по-силна.

Ден след ден... Нощ след нощ...

Няма ли да се изгубя някъде из своето безвремие.

Вече е време.

Ако аз загубя теб и ти ще загубиш мен, но ти ще загубиш повече, защото мен ме обичат всички, а теб никои както аз!!!

На момиче никога не изневерявай,защото незнаеш колко много я боли.Никога не се ебавай с нея защото преебания ще си ти!
След мене всяка друга ще ти горчи!

Така като ме гледаш, можеш ли да ми устоиш?! Еми не мисли – не можеш!!!

Влюбена ли?! От днес нататък НЕ!!!

Покрита с прах, седи в ъгъла сама порцелановата кукла без сърце и без душа. Тя студено те гледа с красивите очи, а в тях виждаш само болка и разбити мечти.

С разбито сърце и натъжено лице търся аз топлината на твоите ръце. С поглед отчаян поглеждам към небето и се питам „Защо открадна ми сърцето?!”

„Обичам те!” шепти сърцето умиращо почти. Готова съм с теб да страдам, за да не те боли. Душата чаша счупена – кърви. Последната сълза отронвам – Боже как боли!

Всички радости на тебе дадох. Всички пътища по теб изстрадах. Всички удари след теб събирах – душата ми едва не изгоря. И ако трябва утре да избирам отново теб ще избера!

Навела в тъмното глава неволно името ти сричам и на пътеката в прахта чертая думата обичам!

Когато заплаача запалвам си цигара – димът покрива моите сълзи и те обичам както те обичах и преди!